Изобщо не вярвах, че ми се случва. Последният път беше толкова

Изобщо не имах вяра, че ми се случва. 

Последният път беше толкоз от дълго време, а след него стартира да броди призракът на Covid-19 и нищо към този момент не е същото. Но тази събота бяхме отвлечени от машина на времето. Или най-малко сигурно по този начин се усещаше. 

Бях на концерт!

До преди година не бих вярвала, че сходен акт би могъл да бъде предмет на разглеждане в публикация или даже да се назова събитие, само че от диалозите ми с останалите присъстващи, останах с усещането, че освен аз се вълнувам като при връчване на " Оскар " и изпитвам нуждата да дръпна къса, само че трогателна реч.

Имам известно наблюдаване над нощния живот.

Била съм постоянен клиент на всевъзможни концерти, тематични вечери и джем сешъни в продължение на години, правила съм изявленията бекстейдж и в хранилища, взела участие съм в подготовката на събития, слушала съм със спотаен мирис, скачала съм до таваните, губила съм си гласа от кеф и по този начин нататък. Говоря за всичко това в минало време.

Смятах, че това значително е въпрос на персонален избор и макар голямото въздействие на пандемията, не е единствено това... Оказа се, че бъркам. Хората, с които приказвах, до един споделяха, че също за първи път им се случва. От " епохи ". Концерт.

Социално събитие въобще. Скупчване на хора. Обмяна на флуиди и на всичко.



Мястото също беше изключително подходящо за усилване на чувството за непосредственост след една година обществена отдалеченост и боязън. Казва се " Ретроспекция ", или Retrospection, на " Чаталджа " 24 и описанието му е задоволително красноречиво – коктейлен бар, ретро софтуерна сбирка и сувенирен магазин. Да, в случай че отидете, може да поиграете забравени игри на достоверни конзоли



Отдавна желаех да попадна там, само че едвам в този момент ми се случи, освен това – за концерт на Surmata Harry. Самото име на " рецитала " беше задоволително рокенрол – " Кралят на Краищата ", за разлика от началния час – 19:00, само че това беше наложено от противоепидемичните ограничения.

Изобщо не имах вяра, че ми се случва. И макар че неизбежно споменахме рестриктивните мерки, Covid-19, измененията в живота на всеки по настрана, внезапно все едно бяхме отвлечени от машина на времето.

Бяхме пренесени в една галактика far far away, където няма пандемия и всички се смеем.

Или както презентира авансово събитието самият реализатор, оставил трайна диря в градския фолклор с реплики като: " В големия град дребни селяни няма ", Surmata Harry:

" Първи рецитал! От толко време! Всяко нещо с Бремето си... Come to Daddy да ви рЕдi... Олд Ърбън Сонгс, дГЕ "



И въпреки всичко всичко завърши в 22:00 ч. - поради условието за шума и съществуването на ранобудни съседи наоколо (все отново концертът беше в градината). Тоест не всичко - музиката. Самият край беше в 23:00, когато заведението трябваше за затвори, по отношение на актуалната заповед.

Тръгнахме си. " Мимас " продължаваше да работи, прочее. Та, част от " афтъра " се случи там. Други се запътиха към секрети празненства и заведения, които работят нелегално и явно нуждата от тях е огромна.

Защото улиците на нощна София надалеч не бяха празни.

И всички тези имунизирани или неимунизирани, преболедували или непреболедували, коронавирус скептици или коронавирус параноици имаха потребност от двоите два часа в събота вечер, през които пандемията не съществува.

Въпрос на психическо оцеляване е.